ИЗУ̀СТЯМ, -яш, несв.; изу̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Изуствам. Отговаря бравий Кракра: / „Ой те тебе, цар Василий, / .. / коня ездя, войска газя, / бой се бия, град си пазя“. / .. / Туй изусти, кон си яхна. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 352–353. изустям се, изустя се страд.