ИЗУ̀ТРЕ нареч. Диал. Сутринта на другия ден; утре. Изутре телял ще личи, / да чуе мало, голямо, / да остри остри секири / да сече гора зелена. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 315.


Източник: Речник на българския език (онлайн)