ИЗУ̀ТРИНА нареч. Диал. Рано сутрин. Една света недела изутрина вика на жена си: „Скорни ги децата, ке ги отведам в църква“. – „А бре, мъжо – рече жена му, – остави ги сега да си доспят.“ Нар. прик., СбНУ V, 170. Ошче отвечер [много фамилии] почнуят песни, свирки, ора. Изутрина ке се соберат повеке свет, ошче от темни зори ке заодат. СбНУ XI, 85. Кога утре изутрина / дробни дзвезди разказаха, / месечина рог зададе, / ете Кана къде идет / гола, боса, гологлава. Нар. пес., СбБрМ, 481.