ИЗУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Уча нещо системно, за да придобия познания, да го овладея напълно. Аз разтворих новия си буквар и читанката. За първи път съзрях четивата, които щяхме да изучаваме, и сърцето ми силно затупка. А. Каралийчев, С, 212. Започна да изучава самичък есперанто, който беше на мода по това време. Ил. Волен, ΜДС, 110. Чу, че тази продавачка млада / изучава музика в кръжок – / и от самодейната естрада, / може да я чака път висок... Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 6. Учениците на даскал Стефана прочее бяха най-умните и интелигентните в града и много от тях заминуваха за Цариград да изучат някакъв тънък занаят или наука. Д. Немиров, Б, 46. Едничко, що му се е удало още през детинство да изучи какво тряба, то е отечествената география. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 5. // Запознавам се с особеностите на нещо, за да мога да си служа с него. Разглобяваха оръжието, изучаваха частите му. К. Ламбрев, СП, 49. Той основно изучи и устройството на леката картечница, сам я разглобяваше и сглобяваше. Д. Ангелов, ЖС, 380. Изучаваме устройството на автомобила.
2. Внимателно наблюдавам, разглеждам някого или нещо, за да го опозная, разбера или запомня; проучвам, разучавам, разучвам. Беров седна на нисък походен куфар и съсредоточено започна да изучава своите нови колеги. Д. Кисьов, Щ, 122. Боян разтърсваше ръката на Васил, който го изучаваше с присвити очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. От два дни той го виждаше за пръв път след десет години раздяла, за пръв път в живота си говореше с него като възрастен, изучаваше го спокойно, без да изпитва никакъв респект нито от годините му, нито от парите му. Кр. Велков, СБ, 9. Но убеден, че нищо не чува, започна да следи движенията на свещеника и някак си да ги изучава. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 467. – Ти повече изучавай природата, учи се да стреляш, ходи, да бъдеш изпечен и здрав – съветваше ме той [дядо Мирю]. Ем. Станев, ЯГ, 32. Изучавам обстановката. Δ Изучавам характера. Δ Изучих основно навиците му.
3. Опознавам особености, закономерности на нещо в резултат на научно наблюдение; изследвам, проучвам. Но когато човекът е тръгнал да изучава далечни светове, той същевременно си дава сметка, че още не е свършил работата си тук на земята, у дома. Хр. Одисеев, ТН, 3. – Учехме се, четяхме книги... После и сами влязохме в живота, но и в това отношение Русия е необятна – никой не може да я изучи напълно, да я познава изцяло. Д. Талев, ПК, 203. За да схванем правилно заобикалящите ни факти и явления, необходимо е не само да ги познаваме, но и да си ги обясним, като изучим техните причини и взаимната им връзка. Хим. VII кл, 1950, 26. Него време аз не знаях нищо за рупаланското наречие, което изобщо доскоро е било твърде малко известно. Това наречие изучавах и писах по него приблизително след тридесет години. Π. Ρ. Славейков, БП II, VII.
4. Събирам сведения за някого или за нещо; проучвам, разузнавам. – Аз първо изучих кой е бил сутринният телохранител и също кой друг е трябвало да го смени през деня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 181. Даскал Генчо реши да отиде при брат ми в Делиормана да изучи положението – тайно, без да го усетят чорбаджиите. Само ние и неговите родители ще знаем. К. Калчев, ПИЖ, 113. изучавам се, изуча се страд. и възвр. В писмо от Васил Стоянов до Марин Дринов от Болград, като се говори за пътуването на първия през м. август из България с цел да се изучи положението в страната след войната, споменава се и за срещата му с Климент. М. Арнаудов, БКД, 272. „Може би съм се изменила, погрозняла съм и той вече не ме харесва.“ Въпреки това тя продължаваше, за пръв път в живота си, да се взира в лицето, във фигурата си, да се изучава, като се опитваше да погледне себе си с очите на един мъж. Ем. Манов, ДСР, 28.