ИЗУ̀ЧЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изуча1 и от изуча се като прил. 1. Научен, обикн. наизуст; наизустен. Увлеченият оратор не довърши изучения си монолог, защото инспекторът, без много-много, кратко и ясно го пресече. Ал. Константинов, Съч., 265.
2. Който е познат, изследван; проучен. В работата си критикът не се спира на познати и изучени вече произведения. Δ Изучен район.
ИЗУ̀ЧЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изуча2 и от изуча се като прил. Който е с образование; образован. Мазник изучен, сѐ мазник е той! / Сѐ звяр си е дресираната мечка! К. Христов, Избр. ст, 175.