ИЗУ̀ЧЕНОСТ1, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изучен1 (във 2 знач.); проученост. По-добрата изученост на една страна в геоморфоложко отношение улеснява нейното райониране. Ст. Бошев и др., ГГ, 217.
ИЗУ̀ЧЕНОСТ2, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изучен2.