ИЗУ̀ЧУВАМ1, -аш, несв. (остар.); изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изучавам. Тогавашен водач на богомилите беше Васил, человек хитър, решителен и предприемчив. Той са занимаваше с медицината и носяше калугерско расо. 15 г. той изучува богомилското учение и 50 години беше началник на богомилите. Р. Каролев, УБЧИ, 103. изучувам се, изуча се страд.

ИЗУ̀ЧУВАМ2, -аш, несв. (остар.); изу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изучвам2.

ИЗУ̀ЧУВАМ СЕ несв. (остар.); изу̀ча се св., непрех. Изучвам се. Св. Методий най-стар от сичките синове на Лева, като се изучува на книга на Солун, става войскар и десет години управял Струмската област. Μ 1857, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)