ИЗУ̀ШВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от изушвам1 и от изушвам се.
ИЗУ̀ШВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Ирон. Отгл. същ. от изушвам2; избягване, измъкване.
