ИЗФИГУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изфигуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Индив. Направям, изработвам нещо, обикн. ръчно; измайсторявам. – Помислих си, че е лозе! – заявявам му възхищението си от буйните картофи. – Ти ела да видиш, когато ще ги вадим... Ей такива! – свива той ръката си в юмрук и продължава: – А ти какво, пак се каниш май нещо да изфигуриш? Н. Хайтов, ШГ, 228. изфигурявам се, изфигуря се страд.