ИЗФЍНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изфиня и от изфиня се като прил. Който е много фин. Той е журналист, човек от друг свят, облагодетелствуван. Ако е работата до жени, има си ги там в редакцията, и какви още, изфинени... Б. Болгар, Б, 17. – Напълнял си малко. Нищо, пълнотата ти отива. По-рано бе прекалено изфинен. Б. Райнов, ГН, 99.