ИЗФЍРЯМ, -яш, несв.; изфѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Грубо. Изгонвам, изпъждам някого; натирвам, изтирвам. изфирям се, изфиря се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
