ИЗФИРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; изфиря̀сам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. За течност, влага и под. – изветрям, изпарявам се. – Господ е оставил тук-таме малко влагица. Обърнеш ли нивата с плуга – и тя ще изфиряса. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1897, 4. Затвори бутилката да не изфиряса виното. Одеколонът беше съвсем изфирясал.
2. Пренебр. или шег. Изчезвам, измъквам се бързо и неусетно отнякъде; избягвам, офейквам. – Тръгнах по просия, но май нищо не ще излезе. Който подуши, веднага изфирясва от очите ми, преди да съм му продумал. Цв. Минков, МЗ, 228. Ще гледа по пътя да избяга. Ако не падне сгода в гората, ще се шмугне в някой двор и ще изфиряса. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 373. „Сега е минутата да изфиряса, без да го сетят.“ Но той с ужас видя, че Левски вместо да се изсули тихичко, обърна се с лице право към турчина. Ив. Вазов, Съч. XII, 158. Видял / един от гостите, че бе така се взрял, / щото готов е за съгледник да ме вземе, / издебнах сгодно време / и изфирясах. Край купа сено се свих. К. Христов, ЧБ, 377.
◊ Изфирясва ми / изфиряса ми от акъла (главата, мозъка, ума). Разг. Забравям съвсем нещо, не мога изобщо да си го спомня. Той знаеше, че ще го попитат какво трябва да правят, по пътя беше мислил какво да им каже, и тъкмо сега май всичко изфиряса от главата му. Г. Караславов, ОХ II, 207. Изфирясва ми / изфиряса ми умът. Разг. Обърквам се и не съобразявам какво да правя в даден момент. – А ти какво си ял по пътя? Ето, наяж се!... Тю, как да се не сетя!... Съвсем ми изфиряса умът! Г. Караславов, Избр. съч. V, 363.