ИЗФУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изфучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Издавам особен, остър звук, като свистене. Попйорданов, който работеше на духалото, престана да движи ръчката му. Мехът изфуча, въздъхна и млъкна. Д. Спространов, С, 253. Бричката го погледна накриво. Следният миг камшикът му изфуча високо във въздуха, над главата на стопанина. Ив. Хаджимарчев, ОК, 240. Бичът изфуча над главата му, уви се като змия усойница около раменете му. Филчо изтръпна от болка и забърза със свити ръце. К. Петканов, X, 81.
2. За раздразнено животно – издавам особен звук, през ноздрите си, подобно на пръхтене, сумтене. Галенцето отърси глава, поклепа с уши. Маринчо го обикаля, прикляква, страхливо се присяга към него, но биволицата му изфучава сърдито и той се дръпва. Ил. Волен, РК, 9. Изведнъж еленът презрително изфуча, обърна ми гръб и замина по следите на стадото. Ем. Станев, ЯГ, 112. Когато извеждаха вързаната крава из двора, тя изфуча и ме ръгна с изкърнения си рог право в дирника. Хр. Радевски, Избр. пр III, 29.
3. Разг. Преминавам много бързо, стремително, като поради голямата си скорост издавам силен шум; профучавам. Конниците изфучаха надолу в облак прах и се изгубиха във високите орехи. Л. Стоянов, X, 137. Конят бързо догони Момчиловия и едновременно скочи в изкопа. Обгърна ги тъмнина. Ала в същия миг отзад нещо изфуча и една стрела се заби в лявата плешка на Събо. Ст. Загорчинов, ДП, 141. Изведоха човека, настаниха го в малка лека кола и тя изфуча по улицата. П. Стъпов, ЧОТ, 10. Минуват още ден, два, пет дена, гледа странникът – сегиз-тогиз железница изфучи край него и се изгуби из мъглата... Ал. Константинов, Съч., 286. Някакъв камък тупна в краката ми; докато да се опомня, друг изфуча, усетих силен удар по главата. Ил. Волен, МДС, 26. Полуескадронът се обърна назад и изфуча в гъстия облак прах. Л. Стоянов, X, 132.
4. Разг. Напускам много бързо, стремително дадено място и се отдалечавам. Веднага след излизането на подначалника той облече балтона си, грабна шапката си и изфуча навън. Д. Калфов, Избр. разк., 272. Той грабна тоягата си и без да се сбогува, изфуча навън, потиснат от лошо предчувствие. И. Петров, НЛ, 144. – Кафе! – поръча Боян на келнера, който изфуча край него и не го чу. М. Грубешлиева, ПИУ, 198.
5. Прен. Прех. Разг. Изразявам недоволството си от нещо, като казвам, отговарям с остър тон; сопвам се. Не беше късно – по това време много рано се мръкваше, но свекървата изфуча още на прага на къщата: – Слушай, снахо! Аз такива не ги искам, да го знаеш! Г. Караславов, С, 199. – И друг път си правила така – изфуча Цеца. – И така да е. Та що? Б. Болгар, Б, 22–23. – Ще ти смажа главата като на змия! – изфуча Първан Лазаров. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Дори тя и сега изфуча нещо неразбрано, надигна се от мястото си и придържайки панера под мишница, понечи да тръгне към вратата. Й. Стоянов, ПД, 96.