ИЗХА̀БВАМ, -аш, несв. (диал.); изхабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изхабявам. Ако се употребява продължително, [алкохолът] изхабва производителната сила на работника. Плов., 1907, бр. 1371 [еа]. изхабвам се, изхабя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)