ИЗХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изхабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. сечиво, да стане тъпо, негодно за употреба поради продължително използване. „Аз нищо не разбирах от художествено гравирание и след много опити откак изхабих и толкова си сечива, аз най-напокон си постигнах желанието.“ Й. Груев, СП (превод), 122. Па си търси белберин, бе Марко, / да го бръсне, още да го стриже. / Па отиде Марко в белберница. / Изаби си белберин бръсначи. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 8. От рязане изхабих ножиците.
2. Употребявам, изразходвам обикн. напразно, ненужно по-голямо количество от някакъв материал; похабявам, пропилявам, прахосвам. Евстати седна на скамейката и изхаби доста клечки кибрит, докато запали цигарата си. А. Гуляшки, МТС, 41. Ние мажем и лъскаме, редуваме се с Лили и като изхабихме половин кутия боя, чантата наистина стана хубава и лъскава. В. Бончева, АП, 48. Ако някой обущар за всякой сполучен чифт обуща предварително изхабяваше кожа за четири-пет чифта, той би имал толкози шансове да забогатее, колкото са имали и вашите съвременници с тяхната система на частна предприемчивост. ССГ (превод), 154.
3. Повреждам нещо, обикн. материал при обработка от неумение или от невнимание и го правя негоден за използване. – Гледал ли си как майка ти готви лозови сарми с месо? Кимнах утвърдително с глава. – Добре! Тогава ти ще сготвиш сармите! Ама да внимаваш да не изхабиш месото! Г. Белев, ПЕМ, 94. А говедата изхабиха и довръшиха му няколко хубави овошки. КН, 1873, кн. 4, 7. Шивачката ми изхаби плата за костюма.
4. Прен. Изразходвам напразно нещо (обикн. здраве, сили, време и др.); похабявам, прахосвам, пропилявам. – Ако излезем на улицата слепешката, само ще изхабим силите си. Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. Никак не е хубаво, когато човек от малък започне да изхабява дните си в чакане. К. Петканов, ДЧ, 363. Дето ще рече, както тялото, тъй и умът имат нужда от почивка; инак, ако са труди човек без мярка, без да си дава почивка, той скоро клеква, скоро изхабява умствените си способности. Ил. Блъсков, ПБ III, 11.
5. Прен. Отнемам някому силите, чувствителността и др. и го правя негоден за работа, за живота и под.; изтощавам. – Работата по складовете е... някак си... неподходяща за двама ви... Тя ви изхабява безполезно. Д. Димов, Т, 245. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, – / че ти си вече, може би, / от син забравена остала. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 99. изхабявам се, изхабя се страд. Мъчно беше да се извадят пет-шест камъка, та трябваше да се изхаби доста време. Д. Немиров, Б, 154.
ИЗХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; изхабя̀ се св., непрех. 1. За сечиво, оръдие и под. – ставам негоден за употреба, тъй като се притъпявам, обикн. при продължително използване. Срещаха се бабички и момичета, които бягаха боси по камъняците, а в ръце държаха лапарите си, да се не изхабят. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 166.
2. Прен. Ставам негоден, без възможност за по-нататъшно развитие, морално износен. – Изхаби ли се един, стане ли негоден да проумява какво се иска от него, по десетина, по двайсет души – един от други по-достойни ще се надпреварват за неговото място. П. Тодоров, Събр. пр II, 353. – И хубавият момък се изхаби, та стана нищо и никакъв. Т. Влайков, Съч. II, 28. За общо дело щом негоден е, що носи / за цялото, какъв той ред постигнал би? / Във вечни свади ще се изхаби! К. Христов, ЧБ, 136.
3. Прен. За здраве, сили и под. – намалявам, губя се, унищожавам се, пропилявам се. Чувствуваше и виждаше как се изхабяват духовните му сили, как започва да изчезва младежкият възторг. Ем. Станев, ИК I и II, 373. И търся. И в страдание живот се изхаби, / да търся – все страданието, може би. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 124.
◊ Изхабявам си / изхабя си думата (думите). Разг. Напразно говоря някому нещо, напразно му искам нещо или го съветвам, поради нежеланието му да ме послуша. Той казваше, че само ще си изхабят думите, ако говорят с офицерите. Вл. Георгиев, ПС (превод) [еа]. Изхабявам си / изхабя си патроните; изхабявам си / изхабя си всичките патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си за постигането на някаква цел. – Много добре знам, че е безполезно да те разубеждавам, щом си решила. Бог ми е свидетел, че си изхабих патроните още преди да се омъжиш. Л. Евтимова, ИЛ (превод) [еа].