ИЗХАБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхабявам и от изхабявам се; износване. Несмазаните части се износват по-бързо, защото се движат бързо и се нагряват при самото триене. Нагряването улеснява тяхното изхабяване. П. Цветков и др., ТОП, 390. – Една кибернетична машина ще ви спаси от пагубното изхабяване, което чувствувате след напрегнатия творчески процес. Ст. Даскалов, ЕС, 133.