ИЗХА̀ЙТВАМ, -аш, несв.; изхàйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя някого да стане хайта, безделник; разхайтвам, изхайманявам. Колкото пъти го видях – модно, шикозно облечен сѐ. Разполагаше със средства, дяволът, и харчеше... Баща му сам го изхайти. Ив. Вазов, Съч. XXV, 174.
ИЗХА̀ЙТВАМ СЕ несв.; изхàйтя се св., непрех. Разг. Ставам хайта, хаймана и безделник; разхайтвам се, изхайманявам се. Когато след час Алекси се измъкна навън, старата поклати глава: – Не знам какво ще го правим това момче! – Много се изхайти той, ама ще го впрегна в работа – рече Юрталана. Г. Караславов, С, 234–235. За да не се изхайти, той го ожени още на осемнадесетата му година за най-хубавото момиче в селото. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 17.