ИЗХА̀РЧВАМ, -аш, несв.; изхàрча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Харча известна част или всички (пари); изразходвам, похарчвам. – Още преди година, при погребението на жена си, изхарчих много пари – вие добре знаете колко излиза днес едно погребение. Д. Калфов, Избр. разк., 381. Отишли, брате мой, в Букурещ – дигнали целия град на главата си; туй цигулари, туй шантани – дармадан! Уж по петдесет лева дневни, па те по триста изхарчиха. Ал. Константинов, Съч., 118.
2. Разг. Изразходвам, свършвам определена част или цялото количество от нещо (материали, средства). Картечницата на линията стреляше неспирно, сякаш бързаше по-скоро да изхарчи патроните си. Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 462. Ангелинка че се мие, / .. / изарчила бъчва вода, / изтурала коше хума, / потрошила коше чешли. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 553.
3. Прен. Разг. Изразходвам, използвам голяма част или цялото количество от нещо (сили, чувства, време и под.). Безумно ази изхарчих сили, / .. / не пестих младий жар в моите жили, / запас духовен лудо пилях. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 45. изхарчвам се, изхарча се страд. Начнаха да вървят двадесетак след двадесетак; доде най-сетне сичко са изхарчи. ИГ (превод), 102. Като са изхарчи житото, което бяха донесли, Яков дума на синовете си: – Идете пак в Египет, за да купите жито. Н. Михайловски, ССИ (превод), 27–28.