ИЗХВА̀ЛВАМ, -аш, несв.; изхвàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Хваля много мнозина, всички или някого, нещо в голяма степен; нахвалвам. И досега гражданите, както и учениците на покойния помнят и не могат да изхвалят тогавашните тържествени дни по раздавание награди и четение актът по успехите и отличията на учениците. Лет., 1885, 41. изхвалвам се, изхваля се страд.
ИЗХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; изхвàля се св., непрех. Остар. Хваля се много с нещо; похвалвам се, нахвалвам се. Гражданите не намират думи, с които да се изхвалят с училищата си. Китка V, 1886, кн. 14, 62. В такъв ден той не можеше да се изхвали, че е чул нещо повече и че е още по-добре разбрал защо е ходил в черква. Ил. Блъсков, ДБ, 79–80. Тя ми се изхвали с новата си рокля.