ИЗХВА̀ТАМ, -аш, несв.; изхвàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изхващам. С голяма мъка и гоненета орелът ше ги изхвати сичките рядом. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 896. изхватам се, изхватя се страд.
