ИЗХВРЪ̀КВАМ и (диал.) ИЗХВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изхвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Напускам някакво място с хвърчене, с летене; излитам, изхвърчавам. Из черковната стряха изхвръкна малко черно птиче и като се подемаше лъкатушно, изгуби се нагоре към небето. Й. Йовков, Разк. II, 64. Те [птичките] изхвръкваха от водата, прелитаха няколко метра и пак се гмурваха в някое вирче като същински водолази. Ем. Станев, ПГВ, 64. Неочаквано пред нас изхвръкна дива гъска. Тя излетя вън от обсега на изстрела. Ем. Станев, ЯГ, 62. Наоколо ми подскачат много скакалци. Вдигна ли вилата, изпод нея изхвръква цял рояк. Т. Влайков, Пр I, 284.
2. Изведнъж се отделям, откъсвам се със сила, устрем отнякъде; излитам, изхвърчавам. Една кола, която вървеше най-напред, изведнъж се наведе на една страна, колелото ѝ изхвръкна, оста заора в земята и се счупи. Й. Йовков, СЛ, 108. При един силен удар палицата изхвръкна от изтръпналите му пръсти и тогава Ивайло грабна от земята крив татарски меч. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 212. Васко се изстъпи пред Личев и така силно дръпна ревера на пардесюто му, че едно копче изпращя и изхвръкна на пода. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. – Кмет, поп – не бръсна вече аз – изригваше на залпове закани Гюлчето и слюнки като дъжд изхвръкваха от устата му. Ц. Церковски, Съч. III, 223. В ковачницата .. / тъп звук / се чуй, замлъкне и пак избухти, / запреплетят един през други чук / и искри рой на пътя чак изхвръкват. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 64. Те [кашалотите] със своите движения вълнуват повърхността на морето; като изпущат при това из духалата си стълбове дим, подобни на тези, които изхвъркват из комините на параходите. С. Бобчев, ПОС (превод), 319.
3. Прен. Напускам много бързо дадено място, като се устремявам, спускам се, обикн. тичешком нанякъде; излитам, изхвърчавам. Балабанов покорно изважда заповедта и му я подава. Яворов я грабва от разтрепераната му ръка и веднага изхвръква навън. М. Кремен, РЯ, 253. Той се облече, закуси, после изхвръкна на улицата. П. Стъпов, ГОВ, 22. Тате скочи, изправи ме на крака и ми шибна една плесница. За да избягна втората, аз се дръпнах и изхвръкнах от дюкяна. Г. Белев, ПЕМ, 126. Докато още се чудех, от ъгъла изскочи втора кола и се закова със силно скърцане зад москвича. След миг от нея изхвръкна малкият ми брат Кирил. Л. Станев, ИХ, 48. – Яде ли ти се много халва? Малкият посяга плахо, изхвръква от дюкяна и хуква надолу по реката, стиснал проклетата монета, която сякаш пари ръката му. Чудомир, Избр. пр, 48.
4. Прен. За време – преминавам бързо, неусетно; отлитам. Изхвръкнаха тия честити безвъзвратни години! Тяхното място заеха и все повече заемат дните на нужди и неволя. Г. Кирков, Избр. пр I, 35–36.
5. Разг. Подавам се навън, стърча отнякъде или изпод нещо; изскачам. Мустаците му бяха силно прошарени, както и косата му, която изхвъркваше мазна и невчесана отзади, из под кирливия му фес, а предната част на лоба му беше плешива. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 25. А пръстите на краката бяха съвсем изхвръкнали от разпраните еминии. Д. Немиров, Б, 128. Кога плачат децата силно или от силна кашлица, изхвръква им пъпът, което се зове „изплакало си пъпа“. Ц. Гинчев, ГК, 131. // Изпъквам, откроявам се изпод нещо; лича. Тежката крупа смъкваше раменцата му. Лопатките на гърчавото му телце изхвръкваха на гърба изпод бялата ризица. О. Василев, ЖБ, 107.
6. Прен. За очи – много силно изпъквам, като че ли ще се отделя от мястото си поради силно напрежение, чувство на страх, любопитство и под.; изскачам. Пълзи Цоню, изплезил по своему език; очите му изхвръкват из орбитите. Но се мъчи да се усмихне. А не може: лявата ръка вече боли. А. Страшимиров, Съч. V, 76. Лицето му, колкото беше мършаво и бледо, сега отеднаж стана мътно-прозрачно, а очите му – да изхвръкнат от дълбоките си дупки и тлееха замъглени от уплаха. Д. Талев, ПК, 132.
◊ Да не изхвръкне пилето. Диал. Казва се като укор или напомняне на някого, който при студено време излиза от стаята, без да затваря вратата. Изхвръквам / изхвръкна из (от) вратата. Разг. Бивам изпъден, изгонен отнякъде. Можеш да изпиеш само една бира, а да се нахраниш хубавичко със закуски и ще правиш тази „економия“ до тогава, докато един ден стопанинът не те улови за яката и ти помогне да изхвръкнеш из вратата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Изхвръквам / изхвръкна като парцал. Разг. Бивам изгонен, изпъден или уволнен отнякъде. – Та завърши по правото, а? Само да си отваряш очите, да не седнеш да сееш на корена ряпа. Зер ще си изхвръкнеш като парцал и нито връзки ще си създадеш, нито положение. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 155. Изхвръквам / изхвръкна нависоко. Разг. Достигам по-висока степен на развитие или по-високо обществено положение. – Ти ще се изучиш, ще изхвръкнеш нависоко и надали ще ми кимнеш някога, ако ме срещнеш на улицата. Знам си аз! А. Гуляшки, Л, 92. Изхвръквам / изхвръкна от кожата си. Разг. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам се, преставам да се владея. Димо прибра крак, сви пестник и се удари по коляното. – От кожата си да изхвръкне човек, малко е. К. Петканов, МЗК, 180–181. Изхвръква ми / изхвръкне ми акълът (умът, чивията). Обикн. св. Разг. 1. Обезумявам, побърквам се. – В този миг вие сте уверени сто на сто, че седите на пейки и столове и ме слушате. Но вие нито седите, нито слушате, нито пък аз ви приказвам нещо. Вие сте само една моя представа, а аз съм ваша представа... – Ай, завалията! – въздъхна дядо Пею с дълбока горест и се изправи. – Изхвръкна му чивията, отиде. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 18. 2. Ставам като безумен, разстройвам се от изживяването на някакво силно чувство. Към края на летуването на богослова му изхвръкна „чивията“ и извърши една непростима глупост. Но нека да разказвам поред. И. Петров, ПР, 127. Изхвръква ми / изхвръкне ми из (от) акъла (ума) нещо. Разг. Забравям съвсем нещо, не мога да си спомня нещо. – Идете вие оттатък – каза Евтим. – И кажи на слугинята да донесе нещо – сладки, ракия, мезета – нам съвсем изхвръкна из акъла, че трябва да почерпим... Ц. Родев, Б [еа]. – Божичко, забравих за срещата, съвсем ми изхвръкна от ума. Изхвръкнал му корема като на циганче. Диал. Казва се за някой, който е много обеднял, осиромашал. Ще ми изхвръкне сърцето. Разг. Изпитвам силно вълнение, обикн. от радост, страх, нетърпение и др., много съм развълнуван, неспокоен. Ами сега!... Мойше едва се удържа прав, устните и езикът съхнат, той сеща, той чува шума на кръвта в главата си, а сърцето му... ще изхвръкне, ще се пръсне, клетото! Ал. Константинов, Съч., 228–229. – Големец, а? Хе, хе, хе! – сърцето на дяда Петка ще изхвръкне. Ал. Константинов, Съч., 287.