ИЗХВЪ̀РГАМ, -аш, несв., прех. Диал. Изхвърлям. Бабите разказват, че когато Инджето умрял, то земята го изхвъргала три пъти, защото е бил много грешен. П. Хитов, МП, 144. Везуви изхвърга ужасен огън. Лавата са е разпростряла на голямо разстояние. С, 1872, бр. 46, 370. изхвъргам се страд. В приморските места земледелецът може да употреблява за тор и морските треви, които са изхвъргат от волните на брега. Знан., 1875, бр. 22–23, 348. Искаме нещо ново и изхвъргаме старото, но нито новото са изхвърга затова, че новото е по-добро от него. СН, СбПер. п ІІ, 162.
ИЗХВЪ̀РГАМ СЕ несв., непрех. Диал. Изхвърлям се.