ИЗХВЪ̀РКАМ, -аш, несв., непрех. Οстар. и диал. Изхвърчавам. Ковачът носи кожена престилка, защото от разгореното желязо изхвъркат искри. Д. Манчев, БЕ II, 59. – Таман лю бех, момко, полегнала, / лю погледнах, момко, сан за тебе: / на глава, момко, два гълъба. / Пробудих се, момко, изфъркаа, / изфъркаа, момко, надалеко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 210.