ИЗХВЪ̀РЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изхвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изхвърлям. изхвърлювам се, изхвърля се страд. Вселенската черковна власт удържала е за себе си правото да надглежда тези нововедения и щом забележи, че в тях има нещо несъгласно с духа на православието, без забава да ги изхвърлюва. (превод) ПСп, 1873, кн. 7–8, 65.
ИЗХВЪ̀РЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изхвъ̀рля се св., непрех. Изхвърлям се.