ИЗХВЪ̀РЛЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от изхвърлям и от изхвърлям се. За изхвърлянето на тези огромни блокове ще са необходими много усилия и много лостове. Г. Караславов, ПМ, 36. Вече не споменаваха в църковната служба името на патриарха и на владиката. Битолският гръцки владика не се примири лесно с изхвърлянето на името му, ала сега за него Преспа беше като затворена крепост. Д. Талев, ПК, 24–25. Всеки от нас е наблюдавал красивата картина при изхвърляне на многоцветни ракети. Физ. IX кл, 1965, 55. Тялото ѝ е неподвижно, само главата се движи бавно, следейки движенията на жертвата. Щом последната доближи достатъчно, богомолката я улавя със стремително изхвърляне на тялото напред. М. Йосифов, ПСН, 13.
2. Спорт. Един от моментите при вдигане на тежести, при който състезателят със сила отпраща щангата нагоре. Нови рекорди [по вдигане на тежести] поставиха и юношите от категория полусредна: изхвърляне – 82.5 кг, изтласкване – 110 кг. НС, 1958, бр. 138, 2.
◊ Не съм за изхвърляне. Разг. Имам някакви качества, стойност, струвам нещо. – И аз имам пари, Борка, и свобода имам. Но жена, жена си нямам... Разбираш ли? – Ха – засмя се Борис, – тъкмо навреме! Снощи се отървах от една, да ти я теслимя! Искаш ли? Не е за изхвърляне. К. Калчев, СТ, 223. – При мене се освобождава едно секретарско място. Моят секретар, тоя гърбавичкият, постоянно боледува и аз ще го сменя. Заплатата не е за изхвърляне. Ем. Станев, ИК ІІІ, 127.