ИЗХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изхвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Обикн. за птица – с хвърчене, с летене напускам някакво място; изхвръквам, излитам, излетявам. След малко от гъстия листак изхвърча сойката. П. Бобев, ГЕ, 24. Това гнездо много ме вълнува и няколко пъти вече се опитвам да хвана птичката, която винаги ме подушва и изхвърчава, щом се насоча към гнездото ѝ. К. Калчев, ПИЖ, 147. Шум изплаши всички обитатели: безчетни нощни птици, бухали и прилепи изхвърчали оттамо в нестройно крякание. С. Радулов, ГМП (превод), 122. Обр. Една девойка тръпне и се радва, / и бърза за опасния двубой, / .. / Сърцето ѝ с криле гръдта ѝ бие / да изхвърчи... Кой може да я спре? Бл. Димитрова, Л, 95.
2. Прен. Изведнъж бързо се отделям, отскачам встрани от нещо при неочаквано движение, при неочакван удар и под.; отхвърчавам. Втори път буйното животно се препъна. Печенегът изхвърча и се търкулна далеко в царевиците. А. Каралийчев, ПГ, 165. Някакъв войник припълзява и хвърля ръчна бомба. От детонацията Личо изхвърчава като топка на другия край на плевнята, но бързо се свестил. К. Георгиев, ВБ, 66. Веригите на трактора се опънаха, няколко дървени павета изхвърчаха под неговите нокти и тежката колесарка бавно се придвижи към вратата на халето. Д. Кисьов, Щ, 501.
3. Прен. Много бързо излизам, обикн. тичешком, отнякъде или много бързо, стремително се придвижвам, преминавам нанякъде. Странният пациент с хубава фигура и източен профил просто изхвърча навън. Изхвърча светкавично, със завидна за годините си бързина. С. Северняк, ВСД, 168–169. Ниското зимно слънце клонеше вече към пладне, когато откъм пощата изхвърча радостен и ухилен до уши Пенчо раздавачът. Той тичаше направо към клуба на партията. В. Нешков, Н, 86. Веднага след излизането на госпожица Вили, Доганова, както си бе с работната престилка, изхвърча вън от министерството и дотърча до най-близкия телефонен автомат. Д. Калфов, Избр. разк., 30. Дафина няма време да разгледа вратниците и плетищата. Докато намери кърпата си да обърше нослето на Любча, каруцата изхвърча покрай селските огради и задрънка по бялото шосе. К. Петканов, ДЧ, 161.
4. Прен. За време – преминавам бързо, неусетно; изхвръквам. Летните нощи бяха къси, топли и задушни. Докато хората да се приберат по домовете си, докато да повечерят – и времето изхвърчало. Г. Караславов, ОХ III, 26. Едничък, кратък миг невъзвратим, / за избор даден. / .. / Съдбовен миг... За да не изхвърчи, / ми трябват две очи, в мен устремени. Бл. Димитрова, Л, 84–85.
5. Прен. Обикн. с предл. οт. Изгубвам бързо и неочаквано работното си място или поста, който съм заемал. На другия ден повикаха Иванчо в канцеларията да му съобщат, че е глобен, и го предупредят, че ако повтори още веднъж вчерашната си постъпка, не само ще изхвърчи от фабриката, но ще се запознае и с полицията. М. Гръбчева, ВИН, 47.