ИЗХВЪ̀РЧАМ, -аш, несв. (рядко); изхвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изхвърчавам. За да не изхвърча бомбето, когато има вятър, ластикът се разкопчава и единия му край се закачва за петлицата на палтото. П. Славински, МСК, 48. Майстор Додю дялкаше унесено между прострените си по земята крака сетното дърво; из ръцете му изхвърчаха трески и падаха по двора. Ил. Волен, БХ, 61–62. Изведнъж Игрил извика радостно и забоде пак шиповете си в измореното добиче, от чиито ноздри изхвърчаше пяна. Ст. Загорчинов, ДП, 305. Коланите пропукваха, изпод копитата [на конете] изхвърчаше пръст. Й. Йовков, ПК, 184. Стояли ли сте пред Университета, когато съобщават резултатите от кандидатстудентските изпити? Изхвърчат от вратата зачервени, разрошени, запъхтени момчета и момичета, хвърлят се и прегръщат кого де сварят. Ст, 1965, бр. 999, 1.