ИЗХЀНДРЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от изхендря като прил. Който е изкривен. Важна грижа на общината оставал „калдаръмний въпрос“, постилането на изхендрените сокаци. П. Мирчев, К, 72. По изхендреното шосе мускулести коне дърпаха с грохот дълги оръдия. П. Мирчев, Е, 28.