ИЗХЀНДРЯМ, -яш, несв.; изхѐндря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изкривявам. изхендрям се, изхендря се страд.
ИЗХЀНДРЯМ СЕ несв.; изхѐндря се св., непрех. Изкривявам се. Мечтаехме за високи къщи с железни диреци. Толкова здрави, че да не играе подът под краката ти. Не можеш и нищо тежко да внесеш вътре. Внесеш ли, непременно ще се изкриви нещо от къщата, ще се изхендри, както казвахме тогава. ИИМШ, 2004, т. 12, 271.