ИЗХИТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изхѝтря, -иш, мин. св. изхѝтрѝх, св., прех. Рядко. Изхитрям. изхитрявам се, изхитря се страд.
ИЗХИТРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изхѝтря се св., непрех. Изхитрям се. Трябва да добавя, че някои литературни критици се изхитряваха да критикуват Алеко чрез Бай Ганьо – като автор, като създател на книгата. Те преднамерено отделят човека от твореца. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 121. Ако заровехме най-старателно храната и я похлупехме с камък отгоре, лисиците се изхитряваха да махнат тежкия камък, като опираха на него плешките си. Ст. Ставрев, ТП, 31. Въглищарите почнали да се изхитряват, като наливали вода във въглищата, за да бъдат по-тежки. Н. Хайтов, МЯ, 140.