ИЗХИХЍКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от изхихиквам. – За тогова юначага нямам никакво колебание: Стоил войвода аз ще различа и на този, и на онзи свят... – кратко изхихикване – само дето не си пожелавам да го сънувам. Ц. Родев, ИСД [еа].
