ИЗХЛЍПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхлипвам. – Шест гърла чакат вкъщи. И всичките дребни – и всичките гладни! Митика пак изгледа събраните носачи, които бяха навели глави след казаните почти с изхлипване думи от Йон. П. Спасов, ХлХ, 414. Чу се само едно пресекнало изхлипване и Янкул побит рухна на земята. Убиецът бе пронизал сърцето му още с първия си удар. Д. Талев, С II, 18.