ИЗХЛУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; изхлу̀зя, -иш, мин. св. -их и (рядко) изхлу̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изхлу̀знат, св., прех. Изведнъж бързо, леко свалям, смъквам нещо облечено, обуто, надянато. Противоп. нахлузвам. Изхлузи рубашката си, криво-ляво изпра омазаната част. Т. Харманджиев, КЕД, 45. Чак сега Евстати разбра какво нещо е истинската, черноземната кал. Не беше тиня, а дълбока, застинала каша от туткал – изхлузваше обувката от краката му. А. Гуляшки, МТС, 39–40. – Да ви запозная: господин Дечев, мила, за когото съм ти говорила хиляди пъти... Коева. Коева бързо и красиво изхлузи ръкавицата си и подаде ръка на Дечев. X. Русев, ГО, 127. Каруцарят стана, изхлузи им [на конете] юларите, после цъкна с огниво да запали цигарата си и хвана пътеката под склона на Суходол пак към морето. П. Тодоров, И II, 33. изхлузвам се, изхлузя се и изхлузна се страд.
ИЗХЛУ̀ЗВАМ СЕ несв.; изхлу̀зя се и (рядко) изхлу̀зна се св., непрех. 1. За предмет – падам неусетно, леко, изплъзвам се отнякъде, защото не ме държат здраво или защото не съм прикрепен, прилепен добре. Иглата беше малка за дебелите му пръсти и често се изхлузваше от тях. Той млъкваше и започваше внимателно да вдява конеца. Ив. Венков, ХКН, 44. Той бе заспал. Лампата светеше над кръглата масичка, а от леглото долу беше се изхлузил разгънат вестник. Г. Караславов, ОХ IV, 471. Аз едно време много страдах от зъби. Сега имам изкуствени, гледай! Поминавам някак, ама лесно се изхлузват, проклетите. А. Гуляшки, Л, 517. Едната патерица се изхлузи от ръката му, падна; той несъзнателно заби пръсти в почернялата греда на портата. Ст. Дичев, ЗС II, 188. Този пръстен е мой – каза тя тихо. – Така си и мислех, болярко. Като си дръпнала въжето да събориш Станка, той се изхлузил от пръста ти. Ст. Загорчинов, ДП, 128. // За нещо обуто или облечено – изведнъж бързо се свличам, смъквам от краката, тялото и под. Още с пукването на пролетта, обущата се изхлузват от краката ми и аз хуквам по улицата. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 31.
2. С предл. от, из. Обикн. за човек – излизам, обикн. бързо, навън от помещение или изпод нещо; измъквам се. Οмачканият редник се изхлузи от вагона. В. Ченков, ЗХ, 164. Съзрял колата, той [Босната] се изхлузва от дюкяна си и право при Кара Коста. Ст. Чилингиров, ХНН, 213. Изхлузих се от чергата, напипах мандалото на вратата и излязох на пруста. И. Петров, ЛСГ, 35. Като го чу да кукурига. Драгия си каза, че слънцето се е издигнало вече на един остен над хоризонта и че е крайно време и той да се изхлузва от леглото. А. Гуляшки, ДМС, 15. – Утре цял ден няма да закачам никого от вас за работа. Като се изхлузите из завивките, вървете кой къде ще: по гости, на хоро. Ил. Волен, БХ, 119. // Излизам, тръгвам си отнякъде, като се стремя да не бъда спрян или забелязан; измъквам се. Юсуф кехая дръпна втрещения си син и двамата се измъкнаха навън. Ходжата също се изхлузи след тях. Б. Несторов, СР, 256–257. Захар издебна минутата, когато баща му беше на другия край на пруста, и бързо се повлече по най-близкия стълб. Но, както се изхлузваше в бързината, той се закачи с едната си ръка с куката на кантара. М. Кремен, СС, 121–122. Като го развързали и му подали двете жълтици, козарят се изхлузил и като хрътка побягнал в гората. Ламар, ПР, 66.
◊ Изхлузвам се / изхлузя се като мокра връв. Разг. Избягвам, офейквам неусетно, незабелязано, изоставям някого или нещо. – Ако трябва да ти отговоря с едно изречение, тате нищичко не стана. – Боян гледаше свъсено към земята. – Мехмед Салих се изхлузи като мокра връв, когато рече, че откак е захванала войната, властта била иззета от ръцете му. Ц. Родев, Б [еа].