ИЗХЛУ̀ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхлузвам и от изхлузвам се. На раменете в края на плетените пагони има пришити платнени удебеления, също традиционни за повечето европейски униформи, предназначението на които е да ограничават ремъците и да не позволяват изхлузване на пушката при носене на рамо. ВИС, 2006, кн. 3, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)