ЍЗХОД1 м. 1. Отвор, врата, откъдето се излиза отнякъде. Противоп. вход. Рада, като подаде вързопа на Огнянов, хвана го за ръката и насила го потегли към изхода на запустялата воденица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 219. Въглищарката лисица лежеше в младата гора, където се намираше обрасла с мъх и бръшлян скала. Там беше дупката ѝ – влажна и нечиста, с много входове и изходи. Ем. Станев, К, 38. Черкова пусна. Жените излязоха най-напред, че бяха близо до изхода. Зл. Чолакова, БК, 121. Пътниците, които щяха да слизат тук, се наредиха с куфарчетата си край изхода. Параходът спря далеко от пристанището. Г. Белев, КВА, 340. Михов излезе от кабинета си раздразнен. На изхода го срещна адютантът. X. Русев, ПС, 243. Авариен изход. Главен изход. Заден изход. Резервен изход. Таен изход. Тесен изход.
2. Разш. Място на път, разположено непосредствено преди да се излезе от селище, или край на улица. Противоп. вход. Полицейски и военни постове били поставени по всички изходи на града и не пропускали никого да си замине. Н. Попфилипов, РЛ, 93. Кордонът застава на изхода на улица „Пиротска“. Л. Стоянов, X, 163. Към изхода на улицата, откъдето почваше полето, между двата мостови насипа се виждаха бункерите. П. Славински, ПЩ, 485. На изхода на стръмната улица, която води към разсадника, се издига потънал в лишеи и натегнал от старост градският часовник. Д. Немиров, Д № 9, 42.
3. Място, през което изтича вода. Когато намерят такава полянка (дъно на изсъхнало езеро), бобрите построяват бент на ручея, който протича през нея, и то в самия ѝ край, гдето започва гората. Тук по-рано е бил изходът на езерото. Е. Аврамова, МО, 13. Един дълбок процеп, един страшен дол разтваря гърдите на гордата планина и дава изход на шумяща река. Ив. Вазов, Съч. XVII, 60. // Място на море, през което може да се премине в друго море. Ние с нашата флота сме господари на Средиземно море, ние държим изходите му – Гибралтар и Суец. Д. Спространов, С, 131. Кортес едва бил увещан да се върне, като оставил Улоа за началник на Калифорния. Улоа изследвал Калифорнийския залив и не намерил никакъв северен негов изход. А. Бешков и др., ИГ, 71.
4. Прен. Начин за излизане от затруднение. По-скоро да върви, да не рискува повече, да предупреди застрашените! Няма друг изход – сам трябва да отиде! П. Вежинов, НС, 267. Народът да не бъде оставен в тъмнина. Да използуваме всички случаи, за да му напомняме, че изходът е само в борбата, докато бъде смъкната фашистката власт. Кр. Григоров, Р, 162. Тия минути бяха последните под крилото на манастира. Те виждаха, че няма изход, не могат нито да се измъкнат, нито да се борят повече. Зл. Чолакова, БК, 17.
5. Прен. Краен резултат, завършек на нещо. Отнемете вярата на един боец в щастливия изход на битката, и вие в същия момент ще го загубите. Л. Стефанова, ВД, 70. Те знаеха, че сега им предстои бой тежък и с неизвестен изход. З. Сребров, Избр. разк., 97. Моят приятел и съквартирант Личо сумтеше над тетрадките си, обхванат от страх за изхода на утрешното класно по алгебра. К. Георгиев, ВБ, 23. Изходът от болестта не е ясен.
6. Прен. Индив. Отправна точка, от която се излиза, изхожда; начало. Тия думи на бореца често се земат като самоотрицание на поета. А още по-често се земат те за изход на жестоки нападки, защото в същото време са и едно утвърждение. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 147. Човешкий разум бий се и терзае от памтивека, висшата си цел / поставил: да проникне и познае / незнайното зад знайния предел, / началото на всичките начала, / на битието пръвният изход. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 136.
7. Електр. Изходни клеми на електрическо устройство, служещи за отнемане на електрическата величина, преобразувана чрез устройството. Противоп. вход. Изход на усилвател.
8. Само ед. Остар. Излизане. Противоп. влизане, вход. „Новое време“ говори открито, че положението на Русия на изток сериозно се заплашва и русите трябва да си обезпечат изхода от Черното море, преди още да бъде издигната грамадната преграда, която им се готви. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Отвъд, подгонени към върлия проход / на буйната река, се трупат за изход тълпи. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 253–254.
ЍЗХОД2 м. Диал. 1. Изток. Противоп. заход (Н. Геров, РБЯ).
2. Изгрев. Противоп. заход. Кога стана Секулица млада, / оседла му коня шаренога, / а Секула опаша си сабя / и си зеде тежка боздугана, / се прекръсти спроти изход слънце. Нар. пес., Ив. Бурин, ЮЯС [еа].
ЍЗХОД3 м. Остар. и диал. 1. Изхождане1, изминаване. Сърце, сърце, дълбока бездна, / .. / Морето има свойта матка, / небето – и то има свод! / Но ти – ти нямаш дъно, сметка, / ни път, ни край, нито изход. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 9.
2. Изминаване, изтичане (на период от време). Към изход на Петрови пости току-що захваща жетвата. П. Тодоров, И I, 124. Ей на изход година, откак Бойко / се бе оженил. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 160.