ИЗХÒДВАМ, -аш, несв.; изхòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изхождам1. Колко хиляди лактие изходва чловек през живота си. Й. Груев, Лет., 1869, 85. Намерени били видимите орбити (пътища), по които планетите се движат и изчислени времената, за които всека планета изходва един път своята орбита. Мис., 1900, кн. 5, 294. изходвам се, изходя се страд. Нашата душа представлява един чудесен лабиринт, който трябва да се изходва крачка по крачка и изучава лично от самите нас, а не да чакаме други отвън да го изучават. З. Желев, ОС, 9.