ЍЗХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който служи за изход, за излизане отнякъде. Противоп. входен. От очите му капеха сълзи. Избърса ги и тръгна по дългия коридор. Когато стигна края, трябваше пак да се върне, защото не можа да намери изходната врата. М. Марчевски, П, 128. Незабелязан от никого, Босната се измъкна от басейна, спря се до изходното коридорче и подигравателно подхвърли:Много здраве на началника от мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164–165. Пътят е дълбок и тесенстар изходен път, който води от градчето до близките поли на планината. П. Велков, СДН, 62. // Който сочи, означава, че на някой или на нещо му се разрешава да излезе отнякъде. От двете страни на гарата при изходните стрелки горяха рубиненочервените светлини на семафорите. Сп. Кралевски, ВО, 124. Изходна виза.

2. От който се тръгва нанякъде или от който започва някакво действие. Те се спряха до един синор. На този синор беше определена да бъде изходната линия за атака. Д. Кисьов, Щ, 282. През Ловеч и Плевен Апостола се завърна в Никопол, изходният пункт на своята обиколка. Ив. Унджиев, ВЛ, 130. Малцина от тия, които минаха реката, се върнаха обратно на изходните позиции. П. Вежинов, ЗЧР, 186. Той най-напред приглади с пръсти светлокестенявите си коси, после леко подскочи, поразкрачи се и с бърз удар разпери ръцеизходно положение за обичайната му утринна гимнастика. Д. Ангелов, ЖС, 8. Изходна поза при хвърляне на копие.

3. Който служи за основа, начало, източник в някакво производство или при развитието на живата и неживата материя. Едва от края на XVIII век и с развитието на химичната промишленост търсенето на солта става все по-голямо. Тя е изходна суровина за редица химични производства. С. Славчев, БМ, 77. Ползувайки сравнително малък брой изходни вещества, тя [природата] създава безкрайно разнообразие на полимери. Хр. Одисеев, ТН, 58. Те [клетките на злокачествените тумори] се делят по-бързо и са значително по-ниско диференцирани от клетките на изходната тъкан. Вл. Андреев, АЕ, 46–47. В повечето случаи селекционерите се ограничават при започване на селекционна работа да съберат по няколкостотин изходни растения от посевите около опитния институт. Пр, 1953, кн. 1, 13. Изходният продукт в хартиената промишленост е дървесината. Изходен окис при редукцията.

4. Прен. Който е свързан с основното, ръководното начало при определяне на действията на човек, неговото поведение, мисли, творчество и под. Този копнеж, тази трагедия на Франци бяха изходните пътища, по които тръгнах към образа. Ив. Димов, АИДЖ, 129. Фейлетонистът е лирически поет, чието изходно гледище за живота е аз. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. За изходна точка в работата си над ролята аз приех писмото на Луначарски до един критик. Смисълът му е следният: трите сестри са прекрасни, прогресивни образи, но средата, тогавашният задушен и безизходен живот ги обезсърчава и мачка. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. Тя [периодичната система] става изходно начало на редица плодотворни идеи в науката. Хим. VII кл, 1950, 81. Изходна програма за действие. Изходни положения на научния труд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)