ИЗХÒКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхоквам и от изхоквам се; изругаване. Това изхокване и този груб израз, инак нящо твърде обикновено в обръщенията на офицер към войник, живо засегнаха чувствителната душа на учителя. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 21.
