ИЗХРА̀НВАМ, -аш, несв.: изхрàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Храня някого, колкото е необходимо, нужно, за да съществува. Лазар започна: – Както е тръгнало, Македония ще запустей... Лоша ли ни е земята, не може ли да ни изхрани, ама ето, такова време дойде да бегаме от нея. Д. Талев, ПК, 824. Корените на царевицата бяха дебели, колкото китката на мъжка ръка. Мирчо не скри радостта си и възкликна: – Една такава нива изхранва цяла къща! К. Петканов, СВ, 214–215. Като ни вземете от сенцето, как ще изхраним воловете до напролет? А. Гуляшки, ЗР, 236. Не е както преди: добитъкът на сиромасите гладува през зимата, за да го изхранят, свалят слама от покрива. Ил. Волен, МДС, 159. Повечето от жените прескачаха до близките зеленчукови или плодни градини – прекопаваха лук, вадеха домати и чушки или донасяха в големи върбови кошове черничева шума, за да изхранят бубите си. Д. Спространов, С, 86.
2. Осигурявам необходимите средства за прехрана, издръжка на някого; издържам, храня. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 24. Тоя имот го имам от майка си. Ако не тече – капе, все ще може да изхрани една челяд. Й. Йовков, ΒΑΧ, 17. Дядо Нино прибра Пенко при себе си, за да се грижи за него, че майка му не можеше да ги изхрани с малката военна помощ, която получаваше от общината. П. Здравков, НД, 65. Бащината рибарска лодка не можеше да изхрани двама рибари. Д. Добревски, БКН, 31. Кога спеше тази жена, никой не можеше да разбере. И когато си легнеше, тя правеше сметка в ума си коя нивичка с какво да засее, за да може да изхрани шест гърла, а и за Манола да остане нещо, и на Томювица в София да изпрати. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175.
3. Грижа се за отрастването, за възпитанието на дете; отглеждам, отхранвам. Аз затуй ли съм изхранил дъщеря, та да доде да я грабне един нехранимайко, един циганин. Й. Йовков, Б, 123. Сега, като го гълчеше като някое малко дете, Иван се засрами, ядоса се на себе си и кипна: – Стига де, не е твоя работа какво ще правя аз! – Така! Така! – дусна се тя. – Като изхраниш син, не се грижи за него, пусни го да хайманува. Г. Караславов, Тат., 65. Не те жених досега, на мъж да те дам, та и аз да зная, че щерка съм изхранил. К. Величков, Н, 1884, кн. 5–6, 387.
4. Като храня домашни животни, птици и др., се грижа за отрастването им; отглеждам. – Пък беше едно прасе – душица. Само с тревичка и с тикви бяха го изхранили децата. Г. Караславов, ОХ ІІ, 62. В съдружие с един учител бай Пондю изхрани и третинка унция буби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 190. Най-полезното е това, кога единът дава чарниците, а другият взема труда на себе си да изхрани червиите, и двамата после разделят пашкулите по братски. З. Княжески, ПРШ (превод), 5.
5. Диал. Давам нещо за храна на някого, за да бъде изядено докрай, изразходвам като храна. Аз съм си ранà [за овцете] приготвил / .. / Доде сеното израня, / зимата ша са преполви. Нар. пес., СбВСт, 306. Прежеля ще те, брайно ле, / кога бел Дунав пресахне, / росно ливаде да стане, / косаче да го окосат, / .. / овчаре да го изранат. Нар. пес., СбНУ XIV, 227. изхранвам се, изхраня се страд. Едничкият лек е да ся земе да ся кади с хлорна пара веднага чтом покажат първи белези от тая болест, а това кадение трае безпристайно, докле ся изхранят бубите. Лет., 1874, 189.
ИЗХРА̀НВАМ СЕ несв.; изхрàня се св., непрех. 1. Храня се, колкото е необходимо, нужно, за да живея, съществувам. С нищожната си пенсийка старият професор едва се изхранваше с водорасли и с евтини морски мекотели. Св. Минков, ПК, 4. За да се изхранят, те ходеха на лов за птици със соколи при устието на реката, ловяха риба или копаеха корени. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 61. Държавните доставки предадохме днес, а ни остана и да се изхраним. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2.
2. Осигурявам си необходимите средства за прехрана, издръжка; издържам се. Но с течение на времето гората оредя. Хората я сечеха безразборно и я продаваха на безценица, за да се изхранят. Кр. Григоров, Н, 187. Работниците негри и мулати пълзят приведени над плодородния чернозем, берат и сушат кафето. За тая каторжна работа човешките термити в плантацията получават такива нищожни надници, че едва могат да се изхранят. Св. Минков, ДА, 82. Тревожи ме обстоятелството, че в условията на социализма мнозина искат да стават писатели и „стават“, пишат, издават, при други социални условия тези оперативни младежи ще бъдат принудени да работят, за да се изхранват. П. Матев, ПОС, 131.