ИЗХРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; изхрàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С храчене изхвърлям навън през устата (храчка, слюнка и под. или нещо, което съм лапнал). Като си заминеха полицаите, Стоил, макар да изхрачваше понякога кръв от побоя, пребърсваше рошавите си мустаци и намигнеше: – Ще им хванете пешовете на момчетата. Кр. Григоров, ТГ, 42–43. Командирът изхрачи гневно праха, който се наслояваше в устата му и скърцаше между зъбите. Д. Димов, Т, 434. За кръвохрачене говорим, когато болният с кашлица изхрачи ясночервена, примесена с пяна кръв. М. Василев и др., ВБ, 50.
2. С храчене изхвърлям навън през устата храчка, слюнка по посока на някого като израз на презрение; наплювам. За Дерковича стига по-просто нещо: изхрачи го или пък това (показва юмрук). Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 132. Обр. Значи на кого каквото му дойде на езика, може да отиде и да го изхрачи върху когото си иска. Б. Обретенов, С, 126. И в зло негодувание / омразата си зинах да изхрача / въз тях. Ив. Вазов, Съч. V, 36.
ИЗХРА̀ЧВАМ СЕ несв.; изхрàча се св., непрех. 1. Изхрачвам (в 1 знач.). Раздипляш кожи или пък стържеш, стържеш, в нозете ти се набират купища косми, влизат в устата ти, задяват те, а ти едва имаш време да плюеш, да се изхрачиш. Д. Талев, ГЧ, 299.
2. Обикн. с предл. в. Чрез храчене давам израз на презрение към някого, на възмущение от някакъв факт и под. Комунистът Морев след двадесетгодишно отсъствие се бе изправил пред баща си и му бе казал „Добър ден, татко“, а Редингота бе отговорил на това като простак и се бе изхрачил в лицето му с думите: „Вън от къщата ми, нехранимайко!“. Д. Димов, Т, 652. Пантелей презираше търговията – тоя горд човек с отвращение се изхрачваше в краката си всеки път, когато му минаваше през ума, че и той може да се принуди някой ден да тръгне с двуколка из околията. А. Гуляшки, ЗР, 39.