ИЗХРА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхрачвам и от изхрачвам се. Чувам леко пъшкане, добродушна, полугласна ругатня, старческа кашлица, изхрачване. Кашлицата ми е позната. С усилие размърдвам устни: – Березански? С. Флорин, ВШ (превод) [еа].
