ИЗХРУ̀ПВАМ, -аш, несв.; изхру̀пам, -аш, св., прех. С хрупане изяждам определено количество от нещо или всичко докрай; изхрупквам. – Ами змеят яде ли хора? – Яде само деца и златни ябълки. – Защото са сладки, затова. И аз ги обичам. Лани баба ми даде една и изведнъж я изхрупах. Г. Краев. Ст, 1966, бр. 1076, 1. Двете момчета изхрупаха по един сухар и чак тогава се примъкнаха край огъня – да си почиват след преживените страхове. Л. Галина, Л, 97. изхрупвам се, изхрупам се страд.