ИЗХРУ̀ПКВАМ, -аш, несв.; изхру̀пкам, -аш, св., прех. С хрупкане изяждам определено количество от нещо или всичко докрай; изхрупвам. А като изхрупка сламицата, той го [юничето] подбра и го изкара на пътя, дето говедарят вече събираше говедата. Т. Влайков, Съч. II, 126. изхрупквам се, изхрупкам се страд.