ИЗХРУЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхрущявам. Изравнявам се с черния мъж и тъкмо в момента да го задмина, хващам с две ръце десницата му и с всички сили я завъртам назад. Чува се сухо изхрущяване. Десницата изпуска маузера и увисва, загубила отчасти връзка с рамото. Лицето на Марк е побеляло от болка, но той е сподавил вика си. Б. Райнов, УКС [еа].