ИЗХУ̀КВАМ1, -аш, несв.; изху̀кам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Изгонвам, изпъждам някого обикн. с ругатни. – Ха, за Ивановден са тъкмите, ха! Да видим кой ще бъде честит да ми стъпи първи в двора по Ивановден, като циганин го изхуквам напреки. Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 4–5. Райчо Чорбаджията го пуснаха. Доде си у дома, що да виде – дъщеря му фръкнала. Тогаз той са разлюти, па като забра с едно дърво чорбаджийката, че бой... че бой... И тъй сега я изхука като циганка из къщата, и не ще веки да ѝ виде очите. Д. Войников, КЦ, 57–58. изхуквам се, изхукам се страд.
ИЗХУ̀КВАМ2, -аш, несв.; изху̀кам, -аш, св., непрех. За птица, обикн. нощна – издавам кратък вик ху-ху. Улулица изхука от дъното на дола. Ем. Станев, ПЕГ, 101.