ИЗХУ̀ЛВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изхулвам1 и от изхулвам се; нахулване.
ИЗХУ̀ЛВАНЕ2 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изхулвам2 и от изхулвам се; изхлузване, изхлуване.
