ИЗХЪ̀ЛМЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Индив. Качество на изхълмен; нахълменост. Най-подир изхълмеността на пътеката го освободи и той застигна Милка. Ив. Вазов, Съч. ΧΧVII, 32.
