ИЗХЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; изхъ̀лцам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж издавам кратко хълцане, обикн. от силно преживяване или неволно, като спазъм. Бабичката изхълца от радост и се отпусна на рамото му. Ст. Даскалов, СД, 220. Внезапно и четиримата чуха как Райка изхълца. Тихо, уплашено хълцане на човек, който изведнъж е видял нещо много страшно. Д. Ангелов, ЖС, 486. Тя нямаше сили вече за плач и само изхълцваше от време на време. Г. Караславов, Тат., 8. Ах, вие не можете си представи как изглежда сега той! Той е толкова романтичен, той е великолепен! – изхълца от възхищение Кольо. Ем. Станев, ИК ІІІ, 270. Аз вдигнах чашката и глътнах наведнъж проклетата анасонлийка. Изхълцах. А. Гуляшки, ЗР, 146.
2. Изказвам, изричам нещо с хълцане, с плач. – Ето, дойдох си, тате – рече тихо, неясно и меланхолично той. – Сполай на бога, сине – изхълца старецът и се подпря на раменете му. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 411. – Люси, срамота е да плачеш. Хайде успокой се и ми кажи какво има. – Вземат ни къщата – изхълца Людмила, като криеше лице в шепите си. Ем. Манов, ДСР, 82. Тя го [детето] подаде на Николина: – Задуши го! – Не мога... не мога... – изхълца тя. Г. Райчев, ЗК, 88. Мария се отдели от стената, извърна се с разплакани очи, захлупи лице в гърдите на баща си и изхълца: – Ти си много добър! – и тя се разплака с тънък глас. К. Петканов, ДЧ, 197–198. – Ох ма, Ноне! – изхълца тя, взе Нонкините ръце и ги притисна до гърдите си. И. Петров, НЛ, 98.