ИЗЦА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изцапам1 като прил. Който е покрит с нещо мръсно; мръсен, нечист. Изцапан, чорлав и нечист, той беше изгубил всеки човешки вид. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Тя беше стъпила на плочите с боси изцапани крака. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Казакът остави чашката и се усмихна: малкият допиваше кафето си от тясна пръстена паничка и го гледаше, засмян и изцапан до челото. Г. Караславов, СИ, 155. Дори образът на Ирина не го [Костов] вълнуваше вече. Тя приличаше на красива, но изцапана роза, паднала в тора на всеобщото разтление. Д. Димов, Т, 357.