ИЗЦА̀ПВАМ1, -аш, несв.; изцàпам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да стане мръсно; измърсявам. Кучето искаше да се хвърли от радост върху му, но за да не го изцапа, чичо Митуш го изхока. Й. Йовков, АМГ, 42. – Па да не земеш да го преведеш през салона, та да ми изцапа дъските! Т. Влайков, Съч. II, 166. – Моля ви се, не влизайте чак навътре! Ще изцапате килимите! Хр. Смирненски, Съч. III, 185. На обяд похапна, без да съблича нацапаните с боя стари дрехи. Синовете му се бояха да не се допрат до него, защото щяха да си изцапат белите ризи. Сл. Македонски, ЕЗС, 153.
2. Прен. Разг: Оклеветявам, очерням някого или доброто му име. – Какво да ти кажа, бай Атанасе! – заговори той тихо. – За сина ти, в края на краищата, никой не може да те държи отговорен, щом ти си човек на място. Все пак неприятно, името ти изцапал, но твоята чест си е отделна, твоята чест той не може да изцапа. П. Вежинов, ВП, 103. – Показа се жената човек, прибра пребитата еврейка, а те? – продължаваше като на себе си да говори бащата. – Всички да изцапат. По себе си [хората] съдят! Ем. Коралов, ДП, 16. изцапвам се, изцапам се страд. и възвр. Погледа бележника си, после изведнъж го протегна към мен. – Пази ми го ти, другарко! В колибата ще се изцапа. Л. Александрова, ИЕЩ, 142. – У-у, боже мой, изцапал се като бивол и качва се горе с всичката кал и мръсотия! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 19. Ето я Мургата – вързана най-накрая. Тя е успяла да се изцапа още през нощта и нечистотиите по кълките ѝ са засъхнали вече. Ил. Волен, МДС, 191.
ИЗЦА̀ПВАМ2, -аш, несв.; изцàпам, -аш, св., непрех. Диал. Изплясквам. Единият бял гълъб остана за миг сам, поогледа се и хвръкна и той, като силно изцапа с крилата си. Й. Йовков, АМГ, 65. Един петел скочи на дъсчения стобор, изцапа с крилете си и весело изкукурига. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5435, 19.